четвъртък, 16 септември 2010 г.
понеделник, 13 септември 2010 г.
Ценен
Нещо истинско ще си намериш
в щастието ...
високо трябва да се целиш.
Но аз не мога да ти дам това...
трябва да остана пак сама.
Да, обичам те,
но не по този начин.
Нека гледаме напред ...
и към бъдещето гордо крачим.
Сърцето ми е вледенено.
Не мога да обичам вече!
Толкова е то студено
от любовта се отрече.
Продължавай гордо напред
за мен недей мисли!
Благодаря ти, че пред мен
душата си разкри
и за спомените тъй прекрасни.
Казвам “извинявай”
за чувствата ми мътни и неясни
Ти знаеш какво искаш
аз не...
Защото душата ми
някой някога отне...
Не знам какво ще стане с мен,
Но помни...
Заслужаваш ценен да бъдеш ти!
неделя, 12 септември 2010 г.
Моят свят
Какво искам – не знам!
Мислите ми вечно щукат тук-там.
Някои казват - светът е за двама,
а моят е една голяма драма.
Лесен вариант избирам,
Уморих се да търся и намирам
за това оставам си сама
по-лесно е, харесва ми така.
Леденото ми сърце не ще обича вече
от любовта се то вовек отрече.
Никой не ще го разтопи
с истински чувства дари!
Ето това е моят свят...
За любов и чувства той е сляп!
Винаги ще си остане
Тъй странен и чудат.
Отново сама
Пак сама останах.
каквото можах
от себе си раздадох
уви, мъничко е то
толкова ми позволява
сърчицето ми само.
С любов не мога да дарявам,
а само болка и страдание
умея да причинявам!
А така да имам нужда
сърцето ми някой
постоянно да пробужда,
любовта у мен ли е ..умея
истински с желание да я излея!
Щастлива ще съм зная
Така безумно го желая
И някой ден
Сърцето ми отново
Ще е в плен!
А до тогава...
ще търпя съдбата си такава!