- Тате... – промълвих хем плахо, хем срамежливо. – Благодаря ти, че дойде днес!
- Разбира се, че ще дойда! – изрече го той, взирайки се в Библията, която постоянно препрочиташе.
- Просто исках да ти го кажа...
- Благодаря! – подсмихна се той и ме погледна любвеобилно.
Искам да Ви разкажа една съвсем кратка история за прекрасните родители, които имам. Те са хора, на когото винаги мога да разчитам за всичко. Баща ми е човек, който тъй умело прикрива емоциите си, но в очите му винаги можеш да прочетеш любовта, която изпитва. Разбира се, имало е моменти, в които не е бил много мил с мен, но знам, че всичко това е било с възпитателна цел и съм научила много от него и все още продължавам да се уча. Мама е по-емоционална, много обичлива, чувствителна и нежна. Когато искам да споделя нещо лично с нея, знам, че тя с радост ще ми помогне със съвет и ще ми даде подкрепата си.
И ето какво се случи днес, отново имах нужда от помощ. Разбира се, човекът, за когото се сещам на първо място е баща ми, защото знам, че той ще отреагира светкавично, абсолютно трезво и ще направи всичко възможно да дойде, дори ще си зареже работата заради мен.
Мога да се нарека най-голямата щастливка на земята, че притежавам такива прекрасни родители, че съм отраснала в страхотно семейство. Повечето ми съученици, приятели, колеги са с разведени родители и се виждат с тях, колкото да отбият номера. Дори най-добрата ми приятелка, когато наистина имаше нужда от помощ на първо място се сети да се обади на мен, а не на родителите си, което адски много ме трогна, но в крайна сметка е тъжно. Да, страхотно е да знаеш, че някой разчита повече на теб, отколкото на родителите си, но е тъжно, че тя е загубила доверие в тях толкова отдавна. Според мен, родителите са най-важното, което много деца го имат, а не го оценяват. Дори смея да кажа, че и аз като тийнейджър не съм го оценявала достатъчно, за което така съжалявам. И се замислям колко неблагодарно е понякога да си родител. Въпреки всичко един ден, когато аз стана родител, ще се сетя за милите неща, които са правили моите родители за мен и ще се постарая да бъда като тях – възпитателно строга и много любвеобилна.
Радвам се, че имам толкова задружно и прекрасно семейство, на което винаги мога да разчитам, и което така безгранично обичам!
ДЕКЕМВРИ 2010г.
