Weird world

Welcome to my weird confused world.
В живота не е важно от къде идваш и къде отиваш, а дали успяваш да си щастлив по пътя!

четвъртък, 19 април 2012 г.

Пустинна надежда


Вятърът повяваше
песъчинките сухи в пустинята тъй ужасна.
Но никой не вярваше,
че картината ще бъде някак прекрасна...

Косите й заплетени,
не сресвани отдавна,
отвяваха се леко назад.
Мислите й отнесени
някъде в пустинята
загубени далеко пак.


Очите й блестяха
заради сълзата стичаща се отново.
Някакси лъщяха
виновно бе времето тъй сурово.

Тишината заглушена беше
от силния й крясък
ала устните й покрити бяха вече
със сухота и пясък.

Нямаше кой да у чуе
тя беше съвсем сама
с наглост успя да нахлуе
гадната безмилостна тъга.

Духът й пропадна от умора,
а звездите силно заблестяха
бе попаднала в затвора
надеждите й надалече бяха.

петък, 18 февруари 2011 г.

Обичам ви!

- Тате... – промълвих хем плахо, хем срамежливо. – Благодаря ти, че дойде днес!

- Разбира се, че ще дойда! – изрече го той, взирайки се в Библията, която постоянно препрочиташе.

- Просто исках да ти го кажа...

- Благодаря! – подсмихна се той и ме погледна любвеобилно.

Искам да Ви разкажа една съвсем кратка история за прекрасните родители, които имам. Те са хора, на когото винаги мога да разчитам за всичко. Баща ми е човек, който тъй умело прикрива емоциите си, но в очите му винаги можеш да прочетеш любовта, която изпитва. Разбира се, имало е моменти, в които не е бил много мил с мен, но знам, че всичко това е било с възпитателна цел и съм научила много от него и все още продължавам да се уча. Мама е по-емоционална, много обичлива, чувствителна и нежна. Когато искам да споделя нещо лично с нея, знам, че тя с радост ще ми помогне със съвет и ще ми даде подкрепата си.

И ето какво се случи днес, отново имах нужда от помощ. Разбира се, човекът, за когото се сещам на първо място е баща ми, защото знам, че той ще отреагира светкавично, абсолютно трезво и ще направи всичко възможно да дойде, дори ще си зареже работата заради мен.

Мога да се нарека най-голямата щастливка на земята, че притежавам такива прекрасни родители, че съм отраснала в страхотно семейство. Повечето ми съученици, приятели, колеги са с разведени родители и се виждат с тях, колкото да отбият номера. Дори най-добрата ми приятелка, когато наистина имаше нужда от помощ на първо място се сети да се обади на мен, а не на родителите си, което адски много ме трогна, но в крайна сметка е тъжно. Да, страхотно е да знаеш, че някой разчита повече на теб, отколкото на родителите си, но е тъжно, че тя е загубила доверие в тях толкова отдавна. Според мен, родителите са най-важното, което много деца го имат, а не го оценяват. Дори смея да кажа, че и аз като тийнейджър не съм го оценявала достатъчно, за което така съжалявам. И се замислям колко неблагодарно е понякога да си родител. Въпреки всичко един ден, когато аз стана родител, ще се сетя за милите неща, които са правили моите родители за мен и ще се постарая да бъда като тях – възпитателно строга и много любвеобилна.

Радвам се, че имам толкова задружно и прекрасно семейство, на което винаги мога да разчитам, и което така безгранично обичам!

ДЕКЕМВРИ 2010г.

четвъртък, 16 септември 2010 г.

понеделник, 13 септември 2010 г.

Ценен


Нещо истинско ще си намериш

в щастието ...

високо трябва да се целиш.

Но аз не мога да ти дам това...

трябва да остана пак сама.

Да, обичам те,

но не по този начин.

Нека гледаме напред ...

и към бъдещето гордо крачим.

Сърцето ми е вледенено.

Не мога да обичам вече!

Толкова е то студено

от любовта се отрече.

Продължавай гордо напред

за мен недей мисли!

Благодаря ти, че пред мен

душата си разкри

и за спомените тъй прекрасни.

Казвам “извинявай”

за чувствата ми мътни и неясни

Ти знаеш какво искаш

аз не...

Защото душата ми

някой някога отне...

Не знам какво ще стане с мен,

Но помни...

Заслужаваш ценен да бъдеш ти!

неделя, 12 септември 2010 г.

Моят свят



Какво искам – не знам!

Мислите ми вечно щукат тук-там.

Някои казват - светът е за двама,

а моят е една голяма драма.

Лесен вариант избирам,

Уморих се да търся и намирам

за това оставам си сама

по-лесно е, харесва ми така.

Леденото ми сърце не ще обича вече

от любовта се то вовек отрече.

Никой не ще го разтопи

с истински чувства дари!

Ето това е моят свят...

За любов и чувства той е сляп!

Винаги ще си остане

Тъй странен и чудат.

Отново сама



Пак сама останах.

каквото можах

от себе си раздадох

уви, мъничко е то

толкова ми позволява

сърчицето ми само.

С любов не мога да дарявам,

а само болка и страдание

умея да причинявам!

А така да имам нужда

сърцето ми някой

постоянно да пробужда,

любовта у мен ли е ..умея

истински с желание да я излея!

Щастлива ще съм зная

Така безумно го желая

И някой ден

Сърцето ми отново

Ще е в плен!

А до тогава...

ще търпя съдбата си такава!