Отново сама

Пак сама останах.

каквото можах

от себе си раздадох

уви, мъничко е то

толкова ми позволява

сърчицето ми само.

С любов не мога да дарявам,

а само болка и страдание

умея да причинявам!

А така да имам нужда

сърцето ми някой

постоянно да пробужда,

любовта у мен ли е ..умея

истински с желание да я излея!

Щастлива ще съм зная

Така безумно го желая

И някой ден

Сърцето ми отново

Ще е в плен!

А до тогава...

ще търпя съдбата си такава!